Казават, че цивилизацията започва с първото отсечено (откъснато, отчупено) дърво. Актът на отсичането (откъсването, отчупването) му е акт на човека върху природата и това променя статуквото му спрямо нея. И ако тук попитаме защо дървото, а не камъка, най-просто ще отговоря - камъни с размер подходящ за каквато и да било употреба е имало и тогава; възможно е било не да се отчупват от човека от някакъв по-голям къс, а просто да се вземат и да се употребят, докато дървото, като материал, е било нужно да се откъсне, да се отчупи от самото дърво с цел да се ползва. Така се приема, че човекът изилиза от природата, ставайки нейн ползвател, а не нейн продукт.

Преди години, в университета, когато един преподавател (Б. Георгиев) ми изложи тезата, че Ч. Дарвин не е съвсем прав за произхода на човека от маймуната, бях озадачена. Тази теория се основаваше на един въпрос: защо част от маймуните са се развили до хора, а други са си останали маймуни, при положение, че са били поставени в прибилизително еднакви климатични условия и са били организирани в почти еднакви "социални" форми на племенно съществуване.

Тогава не намирах обяснението.

Доста покъсно попаднах на една статия за поведението на човека в екстремна ситуация. След множество експерименти учените установили, че само прибилзително 17 % от поставените при форсмажорни ситуации тръгват да търсят/измислят решение на създаденото положение. Експериментът, повторен многократно с различни групи хора, е приблизително следния: групата бива затворена в къща/подземие/кула, като не е предварително известена за това. Участниците са лишени от вода, храна, понякога светлина, което увеличава стреса им. Множество камери следят разговорите и действията им. По-голямата част от групата (над 60 % от участниците) вземат решението да изчакат да бъдат изведени, да бъдат спасени. Около десетина процента проявяват отключената от безсилието си агресия - това се описва като състояние на самосъхранение, останал от животинското у човека (когато този експеримент е направен с кучета, а по-късно и с маймуни, държани в помещение на тъмно, без храна и вода, те нападат този, който отвори врата), но той е и сигнал за малодушие и невъзможност за преодоляване на препятствието, пред което са изправени. В крайна сметка винаги около 17 % от участниците във всяка група поемат инициативата за собственото си измъкване от създадената ситуация. Около 6-7 % от участниците са в състояние (повече псическо) да ги последват, а едва 1-2 % от тях са в състояние да се обособят като лидери и да носят отговорност за хората, които са ги последвали.

Този експеримент е методично показан в един не много стар филм - "Кубът", психотрилър (не помня режисьорът му!), където 17те % от хората тръгнали да търсят изход в предварителния експеримент (подобен на описания по-горе) са отново поставени в същата ситуация - затворени в куб, разделен на множество квадранти, който се върти и, според заложените в него математически величини, в определен момент първоначалния кватрант, в който участниците влизат в началото на втория опит, стига отново до изхода. Всъщност участниците са лидери - всеки със своята история, странност или дарба, което със сигурност означава, че те няма да чакат спасението си, а ще търсят изход. В крайна сметка се установява, че са имали по-голям шанс за оцеляване (спасяват се само двама), ако са се оставили да бъдат намерени, ако не са предприели действия за спасяването си, преборвайки неизвестното.

Именно пътят към неизвестното е онова, което чопли съзнанието на 17 % от хората и ги подтиква към действия. Мисълта, че ще преодолеят препятствията и ще надмогнат себе си (притисненията и стаховете си) се явява основен аргумент при обяснението на това поведение.

Тук е моментът да се завърнем в праисторията и да си дадем сметка, че само частта от маймуните, която е еволюирала е била именно онази 17-процентова група от всички, която е посмяла да слезе от дърветата и да превземе неизвестното на земята. Затова и в началото на този текст казах за теорията на Дарвин, че не е СЪВСЕМ вярна - че за маймуни е ставало въпрос, да вярно е, но не за всички маймуни, не за определен вид маймуни, а за онези 17 % от всеки вид (това се потвърждава и от наличието на човешки раси), които са били готови да се пригодят към новото и да надвият неизвестното. Те са точно тези, които слагат началото на човечеството, защото изначално са били лидери в своите групи. И най-вероятно едва 17 % от новите обитатели на земята, а не на дърветата - рамапитеците, а по-късно и хомосапиенсите, са поставили и началото на цивилизацията, като са обърнали статуквото си - от продукт на природата те са еволюирали до нейн ползвател, преборвайки неизвестното стъпало по стъпало към съвършнството и познанието. А, дали е така, как мислите?