Гарата...
Оттук започват и свършват всички пътища, всички мечти, всичко... Сивата щ схлупена постройка се откроява на фона на искрящото синьо небе. Странно. Това небе е януарско, а така примамливо блести, сякаш май е почукал на прага ни.
И...

Слънцето склонило глава преваляше в остри тонове към кривките на планините. Безкрайността на пътя вече се бъскаше из мислите ми и усещах как налудничавостта й изпъваше нервите ми. Спътникът ми се беше отпуснал и ритмично похъркваше на не...

Лятото вече навлезе в ритъма на живота ни. Първо събухме топлинките, а после и чорапките. Босите ни крачета стремглаво зашляпкаха по теракотените настилки и... Ами, да – теракота не е пясък! Витрините отрупани със съблазнителни бан...